вирèя, -èеш, мин. св. виря̀х, прич. мин. св. деят. виря̀л, -а, -о, мн. вирèли, несв., непрех. За растение — раста, развивам се добре. На простори, по вити друмища вирее буренак. П. П. Славейков. Ни цвят, ни здравец благовонен / по тоз гол сипей не вирей. Вазов. || Прен. Съществувам, преуспявам. Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на усое. Вазов.
|