вѝря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Изправям нещо нагоре, правя да стърчи. Всъщност това е черен жребец, който пръхти с ноздрите си, вири уши и едвам се сдържа в обора. Кр. Григоров. □ Виря глава (разг.) — проявявам непокорство, своенравие. Виря нос (разг.) — държа се гордо, надменно. Много вирят нос младите. Елин Пелин. Виря чашката (разг.) — пия, обичам да попийвам.
|