|
вис1, вистà, мн. няма, ж. Поет. Рядко. Небесен простор, небосвод; висина. В миг трепна (орелът), плеснаха криле широки / и в модра вие като стрела се скри. К. Христов. □ На вис (поет.) — нагоре, във висините. С трясъка рой налетяха стихии, / змееве, змеици с златни кочии — / ... / свиха, извиха — на вис полетяха. П. П. Славейков.
вис2, вѝсът, вѝса, мн. вѝсове, м. Издигнатина, възвишение, хълм. Слънцето, изскокнало над кръгозора, криеше се зад отсрещния гол вис, като озаряваше урвите и върховете зад тях. Вазов. По-насам дигаха се по-ниско силуетите на гористите бърда и висове. Вазов.
|