висинà ж. Обикн. мн. висинѝ (поет.) — пространство или място, което се намира високо над земята. Вий, родни поля и долини, / гори, висини — дивен свет / на мойте мечти, вий, светини / чаровни за младий поет — / привет! Вазов. Но твърдо бряг стои. Понявга само / откъртя се скала от висини. К. Христов. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин.
|