|
вѝсна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Стоя надвесен; вися, надвесвам се. Над Париж и Лондон виснат тежки оловни облаци. Смирненски. || Обр. Луната висне като плод / забравен в есенни градини. Лилиев. Мрачна есен висне над земята. Дебелянов. 2. Прен. Разг. Неодобр. Стоя някъде без да върша работа; кисна. Майка му излизаше на глава с всяка работа, като оставяше Агата да висне на Енювото кафене и да играе цял ден на карти. Йовков.
|