|
висòко нареч. 1. На голяма височина. Един балкански орел високо се виеше над Огнянова. Вазов. Вървим през тази късна ноемврийска вечер. / Високо над главите ни трептят звезди. Багряна. Насекомото разтвори полека крилцата си, трепна, вдигна се високо-високо и изчезна. Елин Пелин. 2. Прен. Твърде много, извънредно много. Мнозина забравят, че гениални поети, като Байрон, Юго, Шилер, Хайне, Пушкин и др., са кристално ясни и тях твърде добре ги разбират и високо ценят и у нас. Вазов. □ Стоя високо — издигнат съм в някое отношение. По заслуги той стои високо над другите.
|