висотà ж. 1. Голяма височина над земната повърхност; висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Вазов. 2. мн. няма. Прен. Висока степен в развоя на нещо. □ Стоя на висотата; намирам се на нужната висота — стоя, намирам се на необходимото равнище в развитие, положение.
|