|
височинà ж. 1. Дължината от основата до върха, отдолу до горе в отвесна посока. Траяновата колона е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина. Величков. 2. Разстояние от земната повърхност нагоре; висина. Самолетите летяха на голяма височина. 3. Планинско възвишение; рид, рът, хълм. Долината се разтваряше по-живописна, заградена от зелени и стръмни височини. Вазов. 4. Муз. Качество на звук, получен от въздушни трептения с голяма честота. Тази певица взема леко големи височини. Вазов.
|