висш, -а, -о, прил. Който е достигнал много висока степен на развитие; най-горен, най-краен. || Който представя най-висока степен в образование. Висше образование. Висше учебно заведение. || Който заема високо място в социалната или административната йерархия. Висш служител. □ Във (до) висша степен — извънредно високо, до крайност.
|