витàя, -àеш, мин. св. вита̀х, несв., непрех. Поет. Нося се, намирам се мислено над нещо. Умът ни, слухът ни, очите ни там са, / над бойни полета витаем. Вазов. Сянка скъпа и печална, / ти витаеш пред мене. Вазов. Все пак мисълта за смъртта и тук витае невидимо във въздуха: всеки е погълнат от грижата за себе си. Л. Стоянов.
|