Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
в в- ва вб вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вх вц вч вш въ вя	вкаменелост вкаменен вкаменя вкаменя се вкаменявам вкаменявам се вкаменяване вкарам вкарвам вкарване вкисвам вкисвам се вкисване вкиселя вкиселя се вкиселявам вкиселявам се вкиселяване вкисна вкисна се вкиснал вкиснат вклея вклеявам вклисавя вклисавявам включа включвам включване включително вкова вковавам вкокален вкокаля се вкокалявам вкокаляване вкопавам вкопан вкопая вкопча вкопчвам вкопчване вкоравя вкоравя се вкоравявам вкоравявам се вкоравяване вкоренен вкореня вкореня се вкоренявам вкоренявам се вкореняване вкостеня вкостенявам вкостеняване вкочанен вкочаня вкочаня се вкочанявам вкочанявам се вкочанясам вкочанясвам вкочанясване вкратце вкупом вкус вкусвам вкусване вкусен вкусно вкусов вкуся	вкаменèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вкаменя. 2. Като прил. — който е станал на камък. Вкаменени останки от пещерни животни. \|\| Прен. Вцепенен, неподвижен. Лепо за минутка остана вцепенен и вкаменен. Елин Пелин.

Речник