|
вкàрвам, -аш, несв.; вкàрам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Вмъквам едно нещо в друго. Ето нà бай Марин: мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Л. Стоянов. 2. Заставям, правя да влезе. Подир две минути вкараха арестувания. Вазов. Той вкара и своя кон вътре, върза го за яслата. Ст. Загорчинов. || Разг. Въвличам. □ Вкарвам в беля някого (разг.) — ставам причина някой да пострада. Вкарвам в грях някого (разг.) — ставам причина някой да извърши грях. Вкарвам в пътя някого (разг.) — въздействам някому да се поправи, поправям някого.
|