|
вкус, вкусъ̀т, вкусà, мн. вкỳсове, м. 1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е слизестата ципа на езика. Притъпи ми се вкусът. 2. Свойство на някои вещества да предизвикват чрез дразнене на езика определени вкусови усещания. И Иван Белин пиеше, макар и да не усещаше вече вкуса на ракията. Йовков. || Прен. Приятен вкус; сладост. Това вино няма вкус. 3. Прен. Усет, чувство за хубавото. Тук има младежи с естествени художнически заложби, с природен вкус към красивото и разнообразието. Караславов. Обличам се с вкус. Имам вкус. □ На вкус — според вкуса. Приятно на вкус. По вкуса на някого — както се нрави някому.
|