|
водà ж. 1. Прозрачна, безцветна течност, съставена химически от водород и кислород, която изпълня реки, езера и морета. Дунавът беше тих и спокоен. Водата му лъщеше срещу утренното слънце. Влайков. В подножието им бликат студени живи извори, които събират водите си в тиха спокойна рекичка. Елин Пелин. Морска вода. Дъждовна вода. || Воден разтвор, който се употребява като напитка, лечебно или тоалетно средство. Плодова вода. Минерална вода. Газирана вода. Розова вода. 2. Прен. Водно пространство (реки, езера, морета, океани). □ В мътна вода риба лови (послов.) — използва за лични облаги някаква неуредица. Вир-вода (разг.) — съвсем мокър. По пътя ни свари дъжд; върнахме се вир-вода. Върви ми като по вода (разг.) — върви ми без спънки, леко. Дестилирана вода — вода, пречистена чрез дестилация. Жива вода — според народното поверие: чудотворна вода. Кръвта вода не става (погов.) — роднинство не се забравя, не се заличава. Минал през огън и вода — изпитал много трудности. Много вода изтече от тогава (разг.) — много време измина. Мътя някому водата (разг.) — създавам някому спънки. Наливам вода в чужда воденица (разг.) — неволно или съзнателно подпомагам чужди интереси. Пия вода от извора — ползвам се направо от първоизточника. Подливам някому вода (разг.) — попречвам, пакостя някому. Светена вода (църк.) — вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. Тиха вода (разг.) — прикрит човек. Чувствам се като риба във вода (разг.) — намирам се в средата си, чувствам се добре.
|