|
вòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се състои от вода. И той с наслада плъзгаше погледа си по набръчканото равнище на водния простор. Вазов. Русалка дивна там изплава / из водни глъбини. П. П. Славейков. 2. Който съдържа много вода; сочен, рядък, разреден. Водни круши. Водно мляко. 3. Който живее във вода или край вода. Водни животни. 4. Предназначен за вода. Водна чаша. Водна помпа. Водна инсталация. 5. Който се движи с вода. Водна турбина. Водна централа. 6. Получен чрез вода. Водна енергия. 7. Който става по вода. Воден превоз. Водни съобщения. □ Воден плеврит (мед.) — възпаление на плеврата, при което се набира вода. Воден път — път по море или по плавателна река. Воден спорт — плуване и гребане с весла. Водна змия — вид неотровна змия. Tropidonotus natryx. Водна лилия (бот.) — растение с корен във водата и с листа и бели цветове на повърхността на водата. Nymphaea alba. Водна стихия — водна маса, която нахлува стихийно. Водни бои — бои за рисуване, които се размиват във вода. Водно конче (зоол.) — насекомо с големи прозрачни крила, което лети обикн. над водите. Libellulla depressa. Водно стъкло (техн.) — разтворимо във вода стъкловидно вещество, което се употребява като лепило.
|