|
воденѝца ж. 1. Мелница, която се движи с вода. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин. Много приказки на воденица. Погов. 2. Разш. Мелница изобщо. Когато ти си тука, когато те видя, и аз съм весел и работата ми спори. Не те ли видя — не спори: я моторът ще се повреди, я воденицата ще се счупи. Йовков. 3. Малък ръчен уред за мелене на кафе и под. Какво нямаше тук: ръчни медни воденици за кафе, джезвета, филджани. Йовков. 4. Стомах на птица. □ Дрънка като празна воденица (разг.) — за човек, който много приказва. Наливам вода във воденицата на някого (разг.) — неволно или съзнателно подпомагам чужди интереси.
|