|
вòдя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Насочвам движението на някого, като вървя пред него. Водех коня полека и мислех вече да запра. Влайков. || Съпровождам, показвам пътя, упътвам. Той водеше за ръка Захаринчо. Елин Пелин. Стани, мъжо, да водим момичетата, че искат да си вървят. Влайков. Това е същото момиче, което ги беше водило през гората. Йовков. Водя слепец. Водя на лекар. 2. Довеждам. Ходи Никола, дохожда, / води ѝ врачки, знахари, / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков. Добър ви вечер, дружина! Водя ви млада годеница, кланяйте се! Вазов. 3. Начело съм на нещо; предвождам. Откак съм тука хайдутин, / сега е седма година, / червено знаме развявам / и водя върла дружина. Вазов. || Ръководя. Сам кметът бе упълномощен да води работата. Влайков. 4. За означаване посока — отвеждам, довеждам до нещо. От тоя връх един път води към другото подобно село Лакатник. Вазов. Пиянството не води към добро. 5. Остар. Имам за съпруг или за съпруга. Например аз, става осем години как водя Гинка. Вазов. 6. В съчет. със съществителни, които означават въоръжена борба, някаква обществена или друга дейност — провеждам, осъществявам това, което изразява съществителното. Водя война. Водя процес. Водя организационен живот. Водя двулична политика. Водя преговори. Водя преписка или кореспонденция. □ Водя дневник — записвам станалото през деня. Водя за носа някого (разг.) — подчинявам някого на волята си. Водя хорото — а) Играя на десния край на хорото и го насочвам. б) Прен. Ръководя.
|