вòдя се, -иш се, мин. св -их се, несв., непрех. 1. Остар. Другарувам, дружа. Е, Фанке, кога ще поздравим и тебе? Само се водите с Чунчев, а нито годеж, нито сватба. Йовков. Той се водеше с доктора Соколова. Вазов. 2. Диал. За крава или биволица — оплождам се. Есента по Петковден юничето се води и остана телно. Влайков. □ Ни се води, ни се кара (погов.) — за опак човек: упорит, непокорен, непреклонен. Водя се по ума на някого (разг.) — безпрекословно и безкритично следвам указанията на някого.
|