вожд, вòждът, вòжда, мн. вòждове, м. 1. Остар. Предводител на племе, на чета и др.; войвода, водач. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски. Вазов. 2. Идеен или политически ръководител. Той знаеше да иска и със смели стъпки да върви към предначертаната цел. Тия качества бяха го направили слушан и почитан вожд. Величков.
|