|
вой, вòят, вòя, мн. няма, м. Проточен рев на животно; виене. Сред вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой. Йовков. || Прен. Звук, подобен на воя на животно. Нощем, излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички. Елин Пелин. □ Надавам вой (неодобр.) — изразявам силно недоволство, възмущение, злоба.
|