|
вол, вòлът, вòла, мн. вòлове и волòве, вòла (сл. ч.), м. Скопено мъжко говедо, което се използва като впрегатно животно. Млад и гиздав селянин спрегнал своите сиви волове и отива на полето да оре. Каравелов. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин. Вол се връзва за рогата, а човек за езика. Погов. Какъвто волът, такъв и остенът. Погов. □ Търся под вола теле (разг.) — търся нещо там, където не може да бъде; проявявам неуместна придирчивост.
|