|
вòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Поет. Невъзпиран от чужда воля; свободен. От целия свят милионите волни хора / вървят подир него, вървят неотклонно безспир. Багряна. Боса пастирка с коса златиста / там се смееше дрипава и волна. Вазов. В колата екна смях и кикот и започна боричкане волно и весело. Елин Пелин. 2. Поет. За поле, планина и др. — просторен, необхватен. Пред него се мерна широкото волно поле. Вазов. Над мен си гледам небето, / пространства волни, широки. Вазов. □ Волна помощ (остар.) — доброволна помощ. Волни и неволни грехове (църк.) — грехове, които са извършени съзнателно или несъзнателно. Волни пожертвования — доброволни пожертвования.
|