волнодỳмец, мн. -мци, м. (рус.). Остар. Лице, което говори откровено, без стеснение; волнодумен човек. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне та каже по-остра дума за кмета, грабват го тоя волнодумец, затварят го в обора, гдето прибират селския бик. Влайков.
|