|
вòлност, -ттà, мн. -и, ж. (рус.). 1. Само ед. Свобода, неограниченост, независимост. Той обикна полето и планината, обикна волността, обикна овцете и кучетата. Влайков. || Безгрижност. На всичките в лицата волност грей. К. Христов. 2. Нарушение на установения ред; непозволена или неприлична постъпка. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома, весела, но се държеше добре и не допущаше волности. Ал. Константинов. □ Поетическа волност (литер.) — отклонение от някои езикови правила, заради нуждите на стиха.
|