|
воня̀ ж. Неприятна, отвратителна миризма; смрад. Изутите му ботуши издават нетърпима воня. Л. Стоянов.
воня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. воня̀л, -а, -о, мн. вонèли, несв., непрех. Издавам отвратителен, неприятен дъх; вонея, смърдя. У, тук вони на гнили круши! Дебелянов.
|