|
вòсъчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Направен от восък. Восъчна свещ. Восъчна пита. 2. Прен. С цвят на восък; бледожълт, бледен. Восъчното му хлътнало лице се беше съвсем провалило и залепило за костите. Вазов. □ Восъчна зрялост (агр.) — състояние на житните растения по времето, когато зърното е започнало да узрява, без да е узряло напълно.
|