вỳла ж. (лат.). 1. Остар. Писмено разрешение за венчавка, издадено от църковна власт. Този петък не, а миналия, отишло на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир. 2. Истор. Восъчен печат на писмо или на плик с писмо.
|