|
гавръ̀твам, -аш, несв.; гавръ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Бързо обръщам нещо нагоре; преобръщам, катурвам. Гаврътвам стол. Гаврътвам ваза. гаврътвам се, гаврътна се страд. □ Гаврътвам чаша питие (разг.) — изпивам лакомо, жадно на един дъх. Наздраве, бабо! — извика весело българският войник и гаврътна последната капка от стъклото. Вазов. Ради Забунски отиде при тезгяха и гаврътна набързо една чаша мастика. Чудомир.
|