|
гàга ж. (тур.). Диал. 1. Човка, клюн. 2. Закривен остър връх на кука за плетене. □ Пъхам (въвирам) си гагата (разг., пренебр.) — бъркам се, меся се, където не трябва, където не ми е работа. Не беше ли, санким, съвсем достатъчно да свършат работата само с официалните делегати, ами трябваше и бай Ганю да си въвира гагата. Ал. Константинов. Не си началник, не си доктор, а какво си пъхаш гагата тука? Йовков.
|