|
гад, гàдът, гàда, мн. гàдове, и (диал.) гад, -тà, мн. няма, ж. Обикн. събир. Разг. 1. Общо название на всякакъв вид животни (диви животни, влечуги, паразитни насекоми и др.); гадина. Има ли тука гадове? — Има ги в тая планина. Тук бродят мечки, глигани, вълци, сърни, кошути. Вазов. Вълкът е лоша гад: едно ще изяде, сто ще удуши. Йовков. Вземи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и всякакъв гад. Вазов. От дрипавата му власеница, с която покриваше тялото си, падаше гад. Елин Пелин. 2. Прен. Руг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза. Ненавистният образ на Вълчан не се махваше от очите му. „Гад! Змия!“ — шепнеше Гроздан. Йовков. Брей, лош народ! Мръсна гад! Хляба ти яде и гроб ти копае. Караславов.
|