Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
га
габардин
габрак
габров
габровец
габър
габърче
гавазин
гаванка
гаввам
гавна
гавра
гаврене
гаврътвам
гаврътвам се
гаврътване
гаврътна
гавря
гавъртам
гага
гагаузин
гагаузка
гагаузки
гад
гадаене
гадание
гадател
гадателка
гадая
гаден
гадене
гадина
гадинка
гадно
гадост
гадя
газ
газгенератор
газела
газен
газене
газениче
газета
газирам
газиран
газиране
газов
газогенератор
газожен
газоженен
газообразен
газопровод
газопроводен
газьол
газя
гайда
гайдар
гайдуница
гайка
гайле
гайтан
гайтанджия
гайтанен
гайтанлия
гала
галактика
галантен
галантериен
галантерия
галантно
галантност
галатен
галатене
галатя
галванизация
галванизирам
галванизиран
галванизиране
галванизъм
галваничен
галванически
галванопластика
гален
галене
галено
галера
галерия
галета
галиматия
галицизъм
галон
галоп
галопирам
галопиране
галош
галфон
гальовен
гальовно
гальота
галя
галя се
гама
гамаши
гамен
гаменски
гангрена
гангренозен
гангренясам
гангренясвам
гангренясване
гангстер
гангстерски
гара
гараж
гаражен
гарант
гарантирам
гарантиране
гарантка
гаранционен
гаранция
гарафа
гарван
гарванов
гарвански
гарга
гаргара
гардероб
гардеробен
гардеробиер
гардеробиерка
гардже
гарирам
гариране
гармонд
гарнизон
гарнизонен
гарнирам
гарнитура
гарсонетка
гасен
гасене
гасна
гаснене
гастрит
гастроенетерит
гастрол
гастролирам
гастролиране
гастроном
гастрономичен
гастрономия
гася
гатанка
гатер
гатерист
гаубица
гаубичен
гаф
гаче
гащат
гащета
гащи
гащник

гадàя, -àеш, мин. св. гадàх, несв., прех. и непрех. 1. За суеверните — узнавам, определям бъдещето или миналото (по карти, кафе, боб и др.); гледам, врачувам, вещая. Гадая на карти, на кафе, на боб и др. 2. Правя предположения, догадки за нещо; предугаждам, предвиждам. Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи, и тогава местните турци гадаеха по тоя шум за времето и за бъдещето изобщо. Йовков. Нему твърде рядко се случваше да гледа небето така, без да има защо: да гадае времето на другия ден или да узнае за часа по звездите. Ст. Загорчинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.