|
гадѝна ж. Разг. 1. Животно изобщо — диво или домашно, птица, влечуго, паразитно насекомо; гад. По скалите зеят страшни пукнатини, / затулени с храсти — легла на гадини. Вазов. Кокошките и другите гадини от двора като че не го забелязват и не се боят от него. Йовков. Кукумявката, бухалът, гарванът са дяволски гадини — казва той. Йовков. Дойде поручикът, позеленял от яд: ще се чистите, казва, че и на мене полазиха от вашите гадини. Тази нощ и аз си хванах една въшка. Хар. Русев. 2. Прен. Руг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса. Гадина проклета! Ще разрушаваш моста, а? Кр. Григоров.
|