|
гàзя, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. и непрех. Ходя по място, където краката потъват в нещо (вода, кал, сняг и под.). Чичо Горан гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин. Газим дълбока леплива кал. Йовков. Подир половин час газех до колене в сняг! — разправи Михал. Вазов. Вода газя, жаден ходя. Погов. 2. Прех. Стъпвам върху нещо, като го натискам с крака; тъпча, мачкам. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена. К. Христов. Покачвам се върху натрупаното на колело сено, па започвам да го газя насам и нататък. Влайков. Не гази тревата! || Прен. Потискам. Татарите пленят земята, църквите палят, християнската вяра газят. Вазов. □ Болест ме гази (разг.) — болен съм, боледувам. Ще те гази мечка (разг.) — ще патиш.
|