гàйда ж. Народен музикален инструмент — мях с три цеви: за надуване, за свирене и за исов тон. Най-много свят се стичаше, когато дядо Тасе надуеше гайдата. Брусарът надуваше агнешкия мях, късите му пръсти отскачаха по дупките на пискуна, а ручилото пригласяше. Кр. Григоров. Цървули няма, гайда иска. Послов. Без гайда сватба — същи помен. Послов. □ Вървя по гайдата на някого (разг.) — действам по чуждо внушение. Надувам гайдата (разг.) — заплаквам с висок глас; заревавам. Не ми е по гайдата (разг.) — не е по волята ми, не е както искам.
|