гайдунѝца ж. Диал. 1. Част от гайдата — тънка, къса цев, на която се свири. 2. Разш. Вид свирка; пищялка. Понавлезли в гората, намират клен и започват да правят гайдуници. Правят гайдуници, опитват ги — гората ечи от пищялки. Йовков.