галèрия ж. (лат.). 1. Най-горният балкон в театър, концертна зала и под. Вместо за галерията, той си взе билет за партера. Вазов. || Прен. Разш. Публиката, която заема тази част на театъра. Никога галерията не е присъствала на пo-вълнуваща комедия. Вазов. || Ниско помещение над магазин, свързано с него. 2. Помещение или сграда за художествени изложби. Картинна галерия. Национална художествена галерия. || Прен. Редица от картини или образи. Алеко имаше на ум да създаде цяла галерия образи, в които поетически да бъде представена нагледно нашата днешна обществена корупция. П. П. Славейков. 3. Подземен изкоп, коридор в мина или укрепление. Стоян рудничарят излезе навън, прекоси мрака и влезе в галерията, над чийто вход мъждукаше опушен фенер. А. Каралийчев. Смазани от умора, войниците се гушат в галерията. Смирненски.
|