|
гàля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Гладя леко с ръка за израз на нежност и обич; милвам. Да можех, майко, с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите — с тихата тъга. Вес. Георгиев. || Обр. Виждам се в родний кът, / родна реч слухът ми гали. П. П. Славейков. 2. Изпълнявам желанията и прищевките на някого; глезя. Галя дете.
|