|
гàма ж. (гр.). 1. Муз. Последователен възходящ или низходящ ред от тонове в пределите на една или на няколко октави. Мажорна гама. Минорна гама. 2. Прен. Последователен ред от разновидности на еднородни явления или качества. Зеленото в тоя безграничен шарен килим бе представено в цялата си гама. Вазов. Сега избухна това юнашко веселие, на което са способни само ония, които познават цялата гама на човешките чувства — от най-невинната радост на живота до най-тежките му изпитания. Йовков.
|