|
гарантѝрам, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Давам гаранция за някого. Той бил в затвора, но една госпожа гарантирала и го пуснали. Йовков. || Разг. Отговарям за някого, че е честен и благонадежден човек. А за Фиката аз гарантирам с главата си! — горещеше се Казакът. — Куп злато да му изсипеш на него, ще плюе и ще го замине. Караславов. 2. Прех. и непрех. Прен. Осигурявам, обезпечавам нещо. Нищо не ми гарантира, че утре и аз няма да лежа така по корем, свит на обръч, безжизнен и ненужен. Л. Стоянов.
|