|
гàсна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. За огън, светлина и др. — постепенно преставам да горя или да светя. Огън гасне — все зелника / недопечен. П. П. Славейков. А гаснат един подир друг огньовете / на стражите в нощния мрак. К. Христов. На изток гаснеха звездите. Вапцаров. Тирани, всуе се морите! / Не се гаси туй, що не гасне. Вазов. || Прен. Губя сили, чезна бавно; слабея, отпадам. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне. Дебелянов.
|