Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гвардеец
гвардейски
гвардия
гватемалски
гвача
гвачене
гвачка
гвинейски
гвоздей

гвòздей, -еят, -ея, мн. -еи, -ея (сл. ч.), м. Продълговат металически къс, заострен на единия край и с главичка на другия, който служи за заковаване; пирон. Стаменко наби гвоздея в дървото. Вазов. Зловещо се изпречи пред нас тежката, набита с широки гвоздеи, врата. Величков. □ Закачвам нещо на гвоздей (разг.) — изоставям, занемарявам някоя работа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.