Речник

где и де нареч. 1. За запитване на кое място се намира или се извършва нещо; къде. Где е гайдата? Йовков. Мисли си бай Ганьо от кого да узнае где живее Иречек. Ал. Константинов. Мамо, това де да сложа? Влайков. Кажи ми, сестро, де е Караджата? / Де е и мойта вярна дружина? Ботев. Знам где се крие бялата вълчица, видях и вълчетата ѝ. Йовков. И не зная майко, обездомен, / где ще мога с вяра да запра. Лилиев. От де сега и тая Рада, в тоя момент. Вазов. 2. За означаване на място, на което се намира или се извършва нещо; гдето, където. В тез гърди веч любов не грее / и не можеш я ти събуди / там, де скръб дълбока владее. Ботев. Днес изново аз виждам тез места, / де дните ми детински са минали. Величков. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива, / далеч в пустинни самоти. Яворов. В съня си те виждат, о сладка измама ! / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма / война. Лилиев. 3. За изключване на предполагаема възможност; нима, може ли, как може. В празничното хоро де можеш тъй свободно да играеш до мома! Влайков. Три дена вече се прощават, три дена стои недигната богатата трапеза. Но где апетит в такива горестни минути на раздяла. Ал. Константинов. 4. Като съюз де... де — при израз на действие, което се върши веднъж по един, друг път по друг начин; ту... ту. Де така, де онака. □ Где го чукаш, где се пука (погов.) — едно очакваш от някого, съвсем друго излиза. Где да — а) За израз на съжаление, че не е така, както се желае. Ех, де да можеше да сме всички заедно. б) За израз на неизвестност. Чакай да взема пушката. Де да знаеш какво е. Йовков. Где да е — на което и да е място, безразлично къде. Сложи го где да е.