гемѝя ж. (гр.). Неголям кораб, обикн. с платна. Недвижни, сякаш заковани, / стоят рибарските гемии. Багряна. □ Потънали му гемиите (разг.) — за много угрижен човек. Какво си се умислил, бе побратиме, като че ти са потънали гемиите по Дунава. Зах. Стоянов.
|