Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гевгир
гевгирен
геврек
геврекчия
гега
гей
гейзер
гейм
гейша
гемиджийски
гемиджия
гемия
ген
генеалогичен
генеалогически
генеалогично
генеалогия
генезис
генен
генерал
генерален
генерализация
генерализирам
генерализиране
генералисимус
генералитет
генерално
генералски
генералщабен
генератор
генерация
генетика
генетичен
генетически
гениален
гениално
гениалност
гений
гениталии
гео
географ
географичен
географически
география
географка
географски
геодезия
геолог
геологичен
геологически
геология
геоложка
геоложки
геометричен
геометрически
геометрия
геотермален
геоцентричен
герак
геракиня
геран
геранило
герански
герб
гербов
гергеф
гергина
гергьовден
гергьовденски
гергьовденче
гергьовски
гергьовче
гердан
герен
герест
герман
германец
германизация
германизирам
германизиране
германизъм
германист
германка
германофил
германофилски
германофилство
германофоб
германофобски
германофобство
германски
героизъм
героика
героиня
героичен
героически
герой
геройски
геройство
гето
гетри
гешефт
гешефтар
гешефтарски
гешефтарство

генерàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Главен, общ. Генерален директор. □ Генерален щаб (воен.) — централен орган на върховното военно управление, който разработва въпросите, свързани с отбраната на страната. Генерална репетиция (театр.) — последна репетиция преди представление или концерт. Генерално консулство (остар.) — дипломатическо представителство в чужда страна с разширени пълномощия. Генерално сражение — решително сражение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.