|
гèний, -ият, -ия, мн. -ии, м. (лат.). 1. Изключителна творческа способност. Поетическият гений на Ботев. 2. Надарен с такава способност човек. Природата веща беше се сбъркала: / тя от теб (Раковски) да стори гений бе искала. Вазов. □ Зъл гений — подбудител към зло.
\n
|