|
гердàн м. (перс.). 1. Женски накит за шия; огърлица, наниз. Перо със златен варак трептеше на главата ѝ, на гушата ѝ имаше гердан от алени мерджани, на ръцете ѝ дрънчаха гривни. Йовков. Гердан от маниста. || Кожено или металическо приспособление, което се слага около врата на животно. В това време една великолепна хрътка с мешинен гердан на шията тичаше насам през ливадата. Вазов. 2. Прен. Диал. Увиснала част под шията на говедо.
|