герòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. (гр.). 1. Лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и храброст. Боят се обръща на смърт и на щик, / героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песни в свирепата сеч. Вазов. 2. Главно дейно лице при някаква случка или събитие. Съдено ми било впечатленията от този ден да приключа още с едно приключенийце, героят на което беше пак нашият Бай Ганьо. Ал. Константинов. Около масата са десетина души с шапки, свалени или тикнати на тила. Вие ги познавате: герои на нощта, на комара. Вазов. 3. Литер. Главно действащо лице в художествено произведение. Герой на роман. 4. В гръцката митология — родено от бог или богиня и смъртен човек лице, което е надарено със свръхестествена сила и чиито подвизи се възпяват в епически поеми и митове. □ Герой на деня (книж.) — лице, което е предмет на разговори. Герой на труда, герой на социалистическия труд — почетно звание, което се дава на отделни лица за изключителни постижения в областта на стопанството и култура (в периода между 1944 и 1989 г.)
|