Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
ги
гибел
гибелен
гигант
гигантски
гиди
гидия
гизда
гиздав
гиздавина
гиздаво
гиздене
гиздосия
гиздя
гизна
гилза
гилотина
гилотинирам
гилотиниране
гимназиален
гимназист
гимназистка
гимназия
гимнастик
гимнастика
гимнастичен
гимнастически
гимнастичка
гина
гинеколог
гинекологичен
гинекологически
гинекология
гинеколожка
гинеколожки
гипс
гипсирам
гипсиране
гипсов
гири
гирлянда
гише

гигàнт м. (гр.). 1. Митол. Същество с огромен ръст и свръхчовешки сили; исполин, великан. 2. Разш. Човек едър, с необикновен ръст. Хванете го тоя протестанец, дайте да го хвърлим из пенджера, — изрева свирепо Ангел Йовков, гигант два и половина метра висок. Вазов. || Личност с изключително значение. В тая борба на тримата гиганти — мислителя, човека и художника у Толстоя — пръв, който пада, е художникът. П. П. Славейков. || Прен. Нещо грамадно по размери. Отечество любезно, как хубаво си ти! / ... / Как твоите картини меняват се омайно! / ... / Тук весели долини, там планини гиганти. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.