|
гѝздав, -а, -о, прил. Който е с красива външност; напет, изящен. Високо чело, гиздава снага, живост в движенията — ето каква е копривщенската жена. Каравелов. Ето я Райка, че е тръгнала с дружки за хорото, натруфена с оная хубава и гиздава премяна. Влайков.
|