гѝздя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нещо да стане хубаво; украсявам. Трайчев сучеше трескаво ту левия си, ту десния си мустак, черни, тънки, красиви, които гиздеха и отваряха белината на руменото му лице. Вазов. гиздя се възвр.